Осиновяването е мярка за закрила на дете в риск, която осигурява дългосрочна грижа за деца (подлежащи на осиновяване), с всички произтичащи от това права и задължения като между роднини по произход. Осиновяването се извършва по редна на Семейния кодекс. Основен принцип при Осиновяването е намиране на най-подходящите родители за деца, останали без родителска грижа и подлежащи на oсиновяване.
Служителите от ОЗД насочват лицата към подходяща социална услуга за деца и семейства, за да преминат обучителен курс за изграждане на умения за родителстване, след което се издава разрешение за вписване в Регистъра на осиновяващите за пълно Осиновяване.
За издаване на разрешение за вписване в регистъра се вземат предвид възможностите на лицето да осигури физическото,психологическото и социално благополучие на детето, което ще осинови, както и информация за осиновяващия, относно личностното и семейното му развитие, здравослвото му състояние, мотивите му за осиновяване, способността му да осигури подходящи условия за задоволяване на потребностите на детето и други обстоятелства от значение за осиновяването.
Често настаняването в приемно семейство е последвано от осиновяване. Въпреки че осиновяването все още не е особено популярно в страната ни и българинът сякаш се страхува от реакцията на обществото, голяма част от децата на България биват осиновявани от високо образовани семейства в страните от западния свят.
Според данни на Агенция ’’Социално подпомагане’’ към месец септември 2012г. 3022 деца чакат за осиновяване. В тази бройка влизат както бебета, така и тийнейджъри и деца с увреждания. В същото време в регистъра на осиновителите са вписани 1649 души.
В 95% от случаите кандидат- осиновителите имат ясни условия- искат детето да е на възраст до 1 година, да бъде от български произход и дори посочват пол, което води до увеличаване на периода на чакане.
По данни на статистика на АСП все по- голям брой осиновители се страхуват да осиновят дете от ромски произход, тъй като се притесняват, че това няма да бъде добре прието както от близки и роднините им, така и от обществото. Друго притеснение е бъдещата проява на негативните ромски нагласи при вече порасналото. През последните години все повече българчета са осиновени от чужденци. През 2011г. министърът на правосъдието е издал разрешения за 329 деца. Над 100 от тях са осиновени в Италия. Всяка година по няколко десетки деца намират нов дом в САЩ, Франция, Германия, а също така и в Швеция, Холандия, Испания, Гърция и Кипър.
Данни на Министерството на правосъдието показват, че чуждестранните кандидати често са склонни да осиновят дете на 6-7-годишна възраст, докато българите предпочитат бебета. В голяма част от случаите чужденците нямат претенции и за етническия произход на детето. Изключение правят кипърските семейства, които категорично не искат деца с турска кръв. Често международните осиновители взимат и деца с увреждания, тема която все още е табу за българите, желаещи да осиновят дете.
Вземайки предвид тези данни, екипът на ЦОП се стреми да промени обществените нагласи по въпроса, като по този начин ще осигури по- добро бъдеще за децата, лишени от родителски грижи, които се нуждаят от приемна грижа или се осиновяват. В работата си екипът неколкократно е работил и продължава да работи с деца, настанени в приемни семейства, на които предстои осиновяване. Екипът е подготвен да води обучения на кандидат- осиновители, с цел по плавна адаптация и справяне с трудности възникнали в процеса на отглеждане и възпитание на децата.
